Sunday, 1 May 2011



Ден след ден

Ден след ден, година след година,
Времето минава със скорост на лавина.
Заслушай се, часовникът тик-така.
Минутите се тътрят, а часовете – сякаш бягат.

Ден след ден, нощ след нощ,
Сила губиш ти друг да има мощ.
Волята си сбираш – долчета прескачаш,
А със малка стъпка други пропастта прекрачват.

Ден след ден, секунда след секунда,
Дъх поемаш с мъка, но прав стоиш във бунта.
Няма вече заедно, всеки сам е сякаш,
но, за ръка със друг, нима по-бързо бягаш.

Мариана Чулева
Май 2011

No comments:

Post a Comment